Здравейте приятели!
От днес започва една моя инициатива, която се надявам да ви е интересна и полезна.
Стартирам на страницата си „Седмична тема“!
Всяка седмица ще Ви предлагам тема, по която всеки делничен ден ще публикувам статии и интересни факти. Всеки, който проследи темата, чете и коментира публикуваните материали или зададе въпрос под публикацията освен, че ще увеличи познанията си по приложна психология, ще получи адекватен и бърз отговор, а онзи, който направи най-интересен коментар ще има възможност да се включи безплатно в приключението „хляБА терапия“!
И така, започваме с първата „Седмична тема“!
МУЗИКАТА
Всички ние обичаме музиката. Ако трябва да се обосновем защо, може би ще кажем, че ни навява спомени, свързваме я с преживявания, хора. С една дума – емоция. Но знаем ли обаче как може цялостно да ни повлияе музиката?
Не само типът музика, но дори и как я слушаме влияе върху поведението на нашия мозък. Учени от Оксфордския университет публикуваха статия, според която в определена степен на „шум“ се подобряват работата и креативността ни. Те твърдят, че прекалено много шум като музика с много големи децибели, ограничава капацитета ни, прави ни способни да обработваме по-малко информация и следователно намалява нашата продуктивност.
Музиката е свързана с паметта, емоциите, настроенията и нашия творчески капацитет, а също и с езика. Бебетата реагират по-рано на музикални стимули, отколкото на езиковите послания. Интересното е, че музиката и езикът засягат лявата и дясната страна на мозъка и двете са свързани с учебните процеси. Често се наблюдава при хора с аутизъм или церебрална парализа, които въпреки че имат затруднения с езика, притежават по-добра способност да се изразяват чрез музикални инструменти и произведения.
Музиката води до места в мозъка ни, които избягват езика. Или с други думи – музиката служи за изразяване на това, което думите не могат.
От дълбока древност хората имат нужда от музиката. Тя управлява емоциите и настроението на човека, а често влияе и на начина му на мислене. Много от нас не могат да си представят живота си без музика. В ерата на новите технологии компании и фирми се надпреварват в изобретяването на все по-нови електронни уреди за слушане на музика. Целият заобикалящ ни свят е изпълнен с тихи и силни звуци, които ние чуваме и такива, които не можем да доловим. Тези звуци са успокояващи или дразнещи, лечебни или вредни за здравето, непознати или разпознаваеми, но събрани в едно, те съставят музиката.
Музиката носи със себе си поток от енергия. Тази енергия може да бъде насочена и използвана както за добри, така и за лоши цели. За да стигнем до възможностите, които предоставя този поток от енергия, първо трябва да разгледаме свойствата на звука, защото в него се крие всичко. Звукът се получава в резултат от трептенето на частиците и предметите около нас. Дори трептенето на атомите предизвиква звук, но той е твърде нисък за човешкия слух. Звукът може да влияе изключително силно на мозъка ни. Той може да промени рязко настроението и поведението ни. Може да ни донесе радост, отпускане, възбуда и вдъхновение, но може да ни причини раздразнение и дори да доведе до полудяване.
Музиката оказва възбуждащо или успокояващо въздействие. Днес тя се използва най-вече като носител на удовлетворение, но също така и като лечебно средство.
Разнообразието в музикалните стилове цели да докосне душата на човека, за да го накара да се почувства добре. Всеки от нас е изпитвал моменти на спокойствие, породени от дадено музикално произведение. Ако се заслушаме в църковния хор, сами ще се уверим, че понякога се наблюдават сливащи се гласове. Изследователят Робърт Монро е забелязал това и е стигнал до невероятно откритие. Той нарича тези тонове бинурални и изследва влиянието им над човешката психика при слушане със слушалки. По този начин той открива, че когато човек възприема звуци с близка честота, усеща т. нар. бинурални удари. Примерно, ако едното ухо слуша чист тон с честота 119 херца, а другото – с честота 110 херца, полукълбата на мозъка започват да работят заедно и слушателят чува чист тон с честота 9 херца (119–110=9). Това е нареченият от него звук „фантом”, който се заражда в мозъка на човека само при съпоставяне на електромагнитните вълни, идващи от двете полукълба на мозъка, докато работят синхронизирано.
На нашия мозък влияят вълни, чиято сила е напълно различна. Благодарение на честотите им, се възбуждат определени центрове в мозъка, което се отразява по различен начин на състоянието на човека. Самите вълни са няколко вида, като наименованията им идват от гръцката азбука. Алфа вълните са с честота от 8 до 13 херца. Те са свързани с чувството за спокойствие, душевен мир и релакс. Бета вълните са много бързи и изобилстват в нашия мозък. Честотата им варира от 14 до 100 херца. Свързани са с бодърстването, запомнянето и концентрирането. При тета вълните (от 4 до 8 херца), отпускането и спокойствието преминават в състояние на сънливост. Делта вълните пък са най-ниски (под 4 херца). Те преобладават в мозъка, когато човек спи.
Тези бинурални ритми са много мощни и силно ни влияят. В интернет има сайтове, посветени на тях, откъдето могат да бъдат изтеглени голям брой безплатни аудио файлове, чиято мелодия се съсредоточава само върху този вид вълни. Влиянието на бинуралните ритми се използва и при медитация, ето защо интересът на хората към тези ритми непрекъснато се увеличава.
През последните години все повече нараства популярността на музикалния метод на психологическо лечение. Много хора експериментират с него, търсейки спасение от най-различни видове заболявания. Методът се базира на обикновено слушане на музика, която прави хората по-здрави. Много учени потвърждават положителното влияние на даден вид музика върху здравето на човека. По музикалните пазари непрекъснато се появяват дискове, посветени на тази тема. Можете да срещнете такива със заглавие „Музика за главоболие”, „Музика за стомаха” и т.н.
Още древните гърци са изпробвали тези методи. Великият писател Омир е споменал за влиянието на музиката над героите си в някои свои творби. В тях раните им биват изцелявани с помощта на чудотворна музика. По нашите земи са популярни легендите за магичното изкуство на тракиеца Орфей. Смята се, че голяма част от славата на България днес се дължи на певческите ни дарования – мистичните наследници на изкуството на Орфей, който бил известен и като лечител на психиката. Питагор пък бил голям почитател на хоровото пеене. Той смятал, че музиката предава хармонията си на душата на човека. Дори сам започнал да записва в книгите си различни мелодии като лек за определени болести. Следвайки примера на Питагор, и до днес много хора вярват в лечебните сили на музиката. През 19. век се утвърдила практиката психолози да лекуват пациентите си с музика. И до днес последователите на този метод твърдят, че тя помага на хора не само с нервни разстройства, а и за различни видове психични заболявания.
За най-лековита се смята класическата музика. Доказано е, че тя нормализира сърдечния ритъм и артериалното налягане, като потапя слушателя в състояние на спокойствие и умиротворение. Болните се повлияват най-добре от музиката на Моцарт. Интересно е, че освен на хората, тя влияе добре и на растенията и животните. Например кравите, които слушат Моцарт, дават значително по-вкусно и повече по количество мляко. Множество проведени експерименти посочват, че при болки в корема е хубаво да се слуша „Валс на цветята“ на Чайковски; при повишено кръвно налягане – „Сватбен марш“ на Менделсон, а при главоболие – „Пролетна песен” на Гершуин. При потиснатост се препоръчват валсовете на Чайковски и „Пролет“ на Вивалди, за алкохолиците е полезна „Аве Мария“ на Шуберт. За безсънието също има спасение, и то е „Пер Гюнт“ на Григ.
Още през 1950 г. цветарят Артър Лоукър от Милуоки открива, че цветята обичат музиката. Професорът по ботаника от университета на щата Мадрас (Индия) Т. Сингх доказва твърдението на Лоукър. Почти 15 години той експериментира с музикалните предпочитания на растенията и благодарение на своите изследвания успява да докаже на света, че звуковите вълни въздействат върху растежа, цъфтежа и плодовитостта на цветята. Той открива, че когато растенията слушат музика, почти двукратно се увеличават дишането им, отделянето на вода и поглъщането на въглероден диоксид. Озвучаването също така стимулира фотосинтезата и 2-3 пъти ускорява обмяната на вещества и анаболизма.
Като всяко механично колебание, звукът пренася енергия, но музиката има още една същност – информационна. На кое от двете реагират растенията: на енергията или на информацията? Оригинална хипотеза е развита от руския биолог С. Шнол и математикът А. Замятин преди години. За живота на растенията особено значение имат т.нар. ензим-субстрактни комплекси. Честотите на образуване на тези комплекси съвпадат с честотите на звуците. Например тонът „до” от контра-октава стимулира образуването на енолаза; „ми бемол” от субконтра-октава – на фосфорфруктокиназа; „ми бемол” от трета октава – на дехидрогеназа и т.н. Въпреки това енергията, пренасяна от звуците, е много малка – милиарди пъти по-малка от необходимата за разкъсването на химичните връзки. Но щом растенията не реагират директно на енергията, значи би трябвало да реагират на информацията!
Нов научен доклад разкрива удивителният начин, по който музиката оказва много по-голямо въздействие върху живота ни (физически и психически), отколкото предполагаме!
Според д-р Д. Люис от Mindlab Internacional, ръководител на изследването, тъжната музика може да ни помогне да преодолеем тежките периоди.
„Най-силният емоционален отговор, независимо дали под формата на щастие или тъга, възниква, когато емоцията на една мелодия контрастира емоционално с тази на друга, чута непосредствено преди това“, казва д-р Люис.
„Следващият път, когато искате да бъдете в приповдигнато настроение или да си върнете енергията с помощта на музиката, си направете музикален сандвич. Пуснете си песен, която ви натъжава, точно преди песен, която ви кара да се чувствате весели, положително настроени и оптимистични. По този начин въздействието на ппиповдигнатата песен ще стане по-голямо“ споделя той.
Музиката е и мощен сигнал, който ви кара да си спомните, често в ярки детайли отдавна забравени емоционални преживявания. 88% от запитаните в анкета признават, че имат спомен, в който музиката играе важна роля. Тя може да повлияе на начина, по който функционира съзнанието, като в не по-малка степен влияе и на начина, покойто ние се държим и реагираме на другите около нас.
Слушаме средно над 285 часа музика годишно (12 пълни дни), което означава, че тя има уникалната възможност да направи нашия живот по-лек. Дори в тези толкова динамични времена, 80% от хората твърдят, че желаят да слушат повече музика, тъй като знаят, че тя е полезна за физическото и психическото им здраве.
Въпреки, че тепърва предстои музиката да навлезе в медицината, хората се възползват от благотворното ѝ въздействие всеки ден.
Възползвайте се и вие!
